Здраве&Грижи


Митовете свързани с породите

Митовете свързани с породите

За повечето хора, които развъждат кучета, както и за купувачите генетиката е едновременно объркваща и много важна тема. Тази кратка статия е предназначена да изясни някои грешни схващания за генетиката и да предложи няколко опростени обеснения, които ще помогнат на обикновените хора да разберат повечето основни принципи на генетичното устройство на кучетата. Това са най-важните неща, които трябва да знаят при развъждането и отглеждането на кучета.

Митовете

Мит # 1

Чистокръвните кучета са ‘по-слаби’ от смесените породи (помиярите)

Мелезите проявяват много по-често генетични дефекти и наследствени болести от всеки друг вид. Има безкраен списък от доказателства, които доказват че тази идея е единствено и само мит, но въпреки това те изглежда че не успяват да убедят мнозина. Това най-вероятно се дължи на комбинация от следното:

а) Болните и сакати кучета е по-слабо вероятно да бъдат преброени, а още повече може да не са сред живите. Това като изключим онези чиито собственици ще заведат в скъпи кучешки клиники.

б) Никой собственик( развъждащ или ветеринар) никога не е причислил болест при развъжадането на мелези.

в)Синдромът ‘Грозния турист’:много здрави кучета живеят тихо и спокойно,без никойда знае за тях, докато ако един Ирландкси сетер или GSD има ненормално развитие на хълбоците получава много повече внимание. Като допълним, че добре развъдените любимци са много по-трудни за намиране и закупуване от един средностатистически притежател на куче, той въпреки всичките си добри намерения, все пак закупува от неинформирани, не загрижени и дори незаконни продавачи.

г)Привличащо романтично е да мислим, че Природата си върши най-добре работата сама и се грижи за Децата си по-подходящо от продажния човек.Но истината,че Тя всъщност не сегрижи пряко за нейните Деца е очевиден само за онези,които изучават внимателно природата. Болестите, смъртта и умиращите видове е начина по който природата пресява количеството инидивиди до подходящо ниво. Жестокостта според нас отдавна е една от основните характеристики на природата така ,че принципа и да остави заразените и не достатъчно добри инидивиди да се родят, страдат и умрат не е толкова не разбираема.

Мит # 2

Близко родственото кръстосване е лошо; то води до болни и нестабилни кучета

Това е като идеята (също погрешна), че подобно близко родствено кръстосване не се случва в природата. Културните табута на човека относно този въпрос стоят в основата на този мит. Кръстосването на индивиди от едно и също потекло и кръстосването на разли чни породи са прирдоните инструменти, които водят до определен резултат.Определено е истина, че проблеми при подобно кръстосване възникват, като например разнообразието на гените се губи .Може да се случи също да има лош резултат когато смесите ‘добри’ гени с недотам породиста кръв.За всичко това са приведени пример от различни животински популации – диви и домашни.Идеятя е че неможете просто да кажете ‘близко родственото кръстосване е лошо, кръстосването на различни породие добро’.Природата никога не етолкова еднозначна и проста. Неправилните решения относно кръстосването обикновено водят до нездрави и не качествени животни.Макар и най-добре обмислената програма за кръстосване да може доведе до лоши резултати. До това застава и проблема с бъркането на хетерозиготността с хетерозата (хибридността).Второто е характеристика само на индивидите от първо поколение и се проявява само в поколението на инидивиди които са чистокръвни. Докато първото е термин, който се отнася до това дали даден индивид има два или един вид гени (алели) в различни локации (локуси).Двата термина дори не могат да се свържат на едно и също ниво, нито може да се твърди че хибридът непременно е по-добър. Да имаш информация за конкретните животни е от първостепенно значение и никоя готова формула не може да замени този критерий. Резултата на всяко кръстосване отразява уменията и късмета на човека, който се е заел с тази нелека задача. Една от най-често близко кръстосваните породи има най-малко случаи на ненормално развитие на хълбоците и най-висок успех като главна порода кучета – водачи – Немските овчарки.Не че това означава че родственото кръстосване е само положително.Познавачите знаят, че на всеки няколко поколения трябва да се прави кръстосване с други инидивиди за да се избегне евентуална депресия при кръстосването. Това означава да има прекалено много сходни белези –хомозиготност в определени гени (например имунните гени). Смисълът е да не се правят прибързани решения базирани само на единични критерии или ‘готварски рецепти’-рядко може да е смъртоносно, но опитните хора, които се занимват с кръстосване правят внимателни проучвания преди кръстосването на всяко следващо поколение.

Мит # 3

Ако има генетична черта и имате гена, значи ще прихванете и болестта свързвана със гена

Това отново е една от най-честите заблуди и ужасно погрешни представи, която повечето хора имат за генетиката. Вроден не означава непременно предопределен. Да имаш ген за определена черта е доста далече от това да имаш прояви на тази конкретна черта; или пък да се разболееш от определена болест защото си носител на гена.Гените не предизвикват болестта, начина по който е възможно да се проявят го прави.Разбира се най-добре е преносителите да бъдат отркити и елиминирани от стоката за кръстосване, но подобни условия не винаги присъстват така, че е от изключително значение да съзнаем, че генетичните черти не винаги са алена буква, която заклеймява определен инидивид като дефектен, но също толкова важно е да знаем, че всички ние ( и нашите кучета) носим дефектни и дори смъртоносни гени . Ключът е отново в селекцията, кръстосвачът трябва да прецени кои дефекти са евентуално примеливи (например козметични и модерни) и кои не са (смъртоносните и скъпите).

Мит # 4

Ако околната среда влияе на болест/черта, това означава че те не са генетични

Този мит е нещо като близнак на Мит # 3. Околната среда е част от генетичното наследство на даден човек или куче: за да се отключи и прояви всяки един ген има нужда от специфична среда.Тези два компонента работят в синхрон, а не в опозиция. Например, ако куче с гени за ненормално развитие на хълбоците (дисплазия) е хранено внимателно, менюто му включва ниско съдържание на протеини и калций и е пазено от силно физическо натоварване може да прояви гените на това заболяване много късно и с доста по-слабо забележими структурни изменения в кокалите. За разлика от куче, което е хранено неподходящо и оставено да тича наоколко без контрол. И двете ще завършат с артрит и ще предадат генетично този недъг на бъдещето си поколение .Обаче първото куче е просто”неискрено” относно това какъв генетичен родител ще бъде.Диетата и добавките могат да замаскират проявленията на дадена болест и дори да ги контолират – както при хората с диабет. Но болестта контролиирана от условията на дадена среда неможе да се излекува и поколението ще бъде афектирано. Малките ще имат същата необходимост от ензими, ще проявят признаси на недостатъчност на панкреаса ( задстомашна жлеза)както и техните родители дори и никой от тях да не е диагностицирн като болен или дефекта да е изолиран и дори отстранен. Както Ричард Даукинс казва: “ Значението на гена зависи от контекстовото му тълкуване’.

Мит # 5

Генетичен означава вроден

Хората все още бъркат роден и наследствен Наследствен означава придобит генетично от родителите. Докато вроден означава присъстваш при раждането. Вродените болести могат да бъдат наслдени. Но много наследствени болести не стават видими докато инидивидът не порастне. Точно за това вsе още ни е трудно да се отървем от тях.

Мит # 6

Можете да купите/развъдите куче без нежелани гени

Купувачите изизкват много, я продавачите –обещават. Всяко куче носи някакви определени нежелани белези. Сред проучените развъждани инидивиди всеки носи от три до пет нежелани черти( т.нар. генетична обремененост). Въпросът не е дали ще се съгласите с тяхното присъствие, това просто няма какво да се обсъжда. По –скоро Вие и Вашето куче трябва да преценитте кои от нежеланите черти можете да приемете и да живеете с тях. Изкривените опашки и няколкото липсващи зъба със сигурност печелят пред сърдечните болести и хълбочната дисплазия- а всички са наследствени. Кое, ако имахте избор щяхте да предпочете да има в рода или кучето ви ? Това би било доста трудно за вярващите в митове # 3-5, които мислят че гените са судбата ви и всичко генетчно е алена буква, която белязва завинаги. Просто всички ние трябва да научим малко повече как всъщност функционира биологията и да се откажем от погрешните си идеи базирани на всичко друго, но не и на природните доказателства.