Здраве&Грижи


Ваксинации

Заболявания при кученцата и ваксинация

 

Най-вероятно вашето кученце е получило първата си ваксина преди да дойде при вас. Ако то е на възраст  7-8 седмици, трябва да ограничите контактите му с други кучета и места където се разхождат кучета, до завършване на пълната ваксинална програма – около 12-14 седмици.

Необходимо е да следите и спазвате ежегодните ваксинации за да защитите домашния си любимец от заразни заболявания през целия му живот.

 

Защо трябва да ваксинирам кучето си?

 

Чрез ваксинацията ние симулираме и обучаваме имунната защита на организма.Той реагира на приложената ваксина чрез образуване на специфични антитела.Те защитават организма като се свързват с причинителите на заболяването.

През първите часове след раждането кученцето поема готови антитела от майката чрез първото мляко-коластра. Тези антитела го предпазват от заразни заболявания в първите седмици от живота му,с течение на времето те постепенно намаляват и на възраст от около 3 месеца почти напълно изчезват.Затова е необходимо след 6- 7 седмична възраст да извършим ваксинация за да стимулираме производството на собствени антитела, които ще продължат защитата на кученцето. Всички ваксинации трябва да завършат на възраст около 3 месеца.

 

Вашият ветеринарен лекар ще изготви специфична ваксинална схема за вашето куче, той ще се съобрази със възрастта му, направените до момента ваксинации, местните епизоотологични особености и др. В зависимост от броя на заболяванията от които защитава дадената ваксина се различават моно и поливалентни ваксини. Моновалентните ваксини формират протекция срещу едно заболяване а поливалентните, срещу няколко.Някой ваксини могат да бъдат смесвани и инжектирани с една спринцовка а други е необходимо да се инжектират самостоятелно. Успоредно със първата ваксинация ще ви бъде издаден и паспорт на кученцето, в който освен данните му се отбелязват и направените ваксинации, датите на предстоящите такива както и данните за обезпаразитяване срещу вътрешни и външни паразити. За достоверност на записите в паспорта е необходимо те да са придружени от подпис на ветеринарният лекар и печат на практиката му.

За да се гарантира защитата на кученцето е необходимо стриктно да се спазват сроковете за ваксинация. Честотата на ваксинациите зависи от характера на причинителите на заразните заболявания и от срока на „имунната памет” на организма срещу конкретното заболяване.

 

Срещу кои заболявания може да се направят ваксинации?

Няколко са основните заболявания, които засягат кучешката популация в наши дни. Парвовироза, Гана, Инфекциозен хепатит, Лептоспироза и Синдром на кучешката кашлица. Всички изброени заболявания са силно заразни, трудно се лекуват и могат да завършат фатално.

 

Кучешка парвовирусна инфекция или Парвовироза

Може би най-сериозното и често срещано заразно заболяване. Изключителната устойчивост на вируса в околната среда го прави особено опасен и лесен за разпространение. Заболяването се развива бързо, започва с угнетеност, повръщане, диария, която често е кървава. Това води до бързо обезводняване на организма и  е основна причина за леталния изход.При млади животни се засяга и сърцето. Смъртта в тежките случай може да настъпи до 24 часа. Засягат се предимно младите животни, но може да боледуват и възрастни.

Единствената защита е редовната ваксинация.

В рискова среда може да се направи ваксинация на кученцата в много ранна възраст- от 4 седмици, благодарение на съвременните ваксини.При възрастните кучета парвовирозата е включена в ежегодната ваксинация.

 

 

Гана

Силно заразно заболяване, често завършва летално. Има няколко форми на проява засягащи различни системи на организма. Преживелите кучета могат да останат с трайни увреждания на нервната система и други органи. Възможно е бавно развитие на заболяването в продължение на няколко седмици с прогресиращи нервни симптоми. Лечението е с ниска резултатност. Ежегодната ваксинация е най-сигурната защита.

 

Инфекциозен хепатит

Това заболяване атакува черният дроб на кучето. При бърз развой може да се стигне до смъртен изход до 24-36 часа. Преживелите болестта продължават да отделят вируса в околната среда. Понастоящем разпространението на тази болест е ограничено в следствие на провежданите ваксинации.

 

Лептоспироза

Заболяване причинено от бактерия, разпространява се чрез урината на заразените животни. При кучето се срещат 2 основни вида Лептоспири. Единият от тях причинява остро протичащо заболяване с рязко повишаване на телесната температура и жълтеница. В разпространението на заболяването участват различни видове гризачи най-често плъхове. Бактериите се предават на кучето при ухапване от плъх или с урината им. Другия вид Лептоспира предизвиква по-бавно развитие на клиничните признаци и най-често се засягат бъбреците, настъпва бъбречна недостатъчност.

Важно е да се знае, че Лептоспирозата е зооноза, тоест и човек може да се зарази и боледува.

И двата вида бактерии могат да бъдат включени в годишната ваксинация на кучето.

 

Параинфлуенца

Силно заразно,  засягащо дихателните пътища на кучето заболяване. Вирусът на параинфлуенцата е един от причинителите на така наречения „Синдром на кучешката кашлица”.Друг причинител включен в този синдром е бактерията Bordetella bronchiseptica. Засегнатите животни страдат от остра, суха кашлица която продължава в продължение на седмици и води до изтощение както животното, така и собстевника му.

 

Бяс

Много опасна зооноза, почти винаги завършваща летално. Възможно е предаване на вируса от диви животни и кучета на човек чрез ухапване. След заразяване вируса атакува нервната система, наблюдава се прогресираща парализа, агресивност и невъзможност за преглъщане.

Ежегодното ваксиниране на кучетата срещу бяс е задължително.

 

Благодарение на 10-15 годишната практика на профилактичните ваксинации, много от заразните заболявания при кучетата се срещат все по-рядко. Но за да се запази тази тенденция е необходимо да се продължат и увеличат профилактичните ваксинации на кучетата.

 

Вътрешни паразити

 

Статистиката сочи, че 2 от всеки 3 кученца са заразени с вътрешни паразити, хелминти.

 

Заразяването може да настъпи още в утробата на майката, по време на бозаенето с млякото или от околната среда. Хелминтите са способни да паразитират в организма на животните продължително време.

За  ефективно елеминиране на хелминтите е необходимо извършването на редовни обезпаразитявания. Наличието на вътрешни паразити застрашава здравето на кученцата, множеството паразити могат да предизвикат появата на анемия, диария, невъзможност за усвояване на важни съставки от хранат и в следствие на това развитие на недоимъчни заболявания като рахит и др. Отнемането на част от храната постъпваща в организма пречи на нормалното развитие и растеж на кученцата и води до слабеене. Ангажирането на имунната система с паразитите намалява реакцията на организма към приложените ваксини, имунитета е много слаб или липсва. Също така е възможно заразяването на човек с яйца на хелминти полепнали по козината на заразените кученца.

 

 

Какви вътрешни паразити заплашват кученцето ви?

 

При кучето се откриват 2 главни групи хелминти : Кръгли - глисти (аскариди, анкилостоми, трихоцефалиди) и Плоски - тении (Дипилидиум, Ехинокок и др.)

 

Аскариди

Представители на кръглите хелминти с бял до жълтеникав цвят, възрастните достигат до 20 см. дължина. Малките кученца често се заразяват с тези паразити още в утробата на майката-техните ларви преминават през плацентата. С млякото от майката също може да се заразят малките кученца. Възрастните аскариди паразитират в тънките черва на кученцата ставайки причина за изоставане в растежа и развитие на недоимъчни заболявания. Наблюдава се диария (понякога могат да се изхвърлят и паразити), подуване на корема а често и повръщане.

 

Внимание, аскаридите са опасни и за човека!

Хората и най-вече децата могат да се заразят с тези вътрешни паразити поглъщайки случайно яйца на аскариди. Най-често това става при игра с кученца който не са били обезпаразитени или при игра в пясъчници и площадки замърсени с изпражнения на опаразитени животни.

 

Как да се борим с аскаридите?

В днешно време единственият сигурен и ефективен начин за борба и профилактика на аскаридозата е периодичното приемане на специализирани протовопаразитни средства. Обикновенно ветеринарните лекари препоръчват курс на лечение за кученцата с противопаразитни препарати на всеки две седмици до достигане на възраст от 2 месеца а след това всеки месец до достигане на 6 месечна възраст.

 

Dipylidium caninum – представлява плосък хелминт, най-често срещан при кучето. Дължината на възрастния индивид достига да 80 см. Тялото на паразита е сегментирано, като сегменитен са изпълнени с яйца и се отдалят с изпражнетията от организма.

Сегментите лесно се разпознават, те приличат на оризови зърна или на семена на краставици. При отделянето на сегмента от организма на животното се наблюдава сърбеж в аналната област, при което кучето влачи задниазата си по земята и се търка в околните предмети.

 

Лечение и профилактика на депилидиозата

Присъствието на паразита в животинския организъм е тясно свързано със заразяването с бълхи. Животното се заразява с хелминта, като поглъща бълха заразена с личинки на Dipylidium caninum.

За прилагането на успешно противопаразитно лечение и профилактика трябва да се предвиждат използваните препарати, както против бълхи, така и против хелминти. За лечениеот му се назначава тридневен курс на приемане на противапаразитни препарати.

 

Трихоцефалоза

Паразита причиняващ това заболване е с дължина от 2 до 4 см. Храни се с кръв която изсмуква от стената на червата. При масово опаразитяване може да доведе до възникване на хеморагично възпаление на червата и до анемия. Яйцата изхвърлени в околната среда са изключително устойчиви, могат да останат инвазиоспособни до 5 години!

 

Лечение и профилактика на трихоцефалозата

Тези паразити притежават значителна устойчивост към обичайните противопаразитни средства. За пълното излекуване на заразените животни е необходим продължителен курс на третиране с подходящи препарати.

 

Кога да проведем противопаразитна терапия?

Противопаразитните препарати за кучета нямат остатъчно действие , тоест те са ефективни в момента на прилагане.

По тази причина следва да се извършва редовна противопаразитна терапия с опеделен промеждутък от време. В зависимост от заплахата от заразяване се различават няколко курса на лечение:

КУЧЕНЦА:

-          запачва се от двуседмична възраст и се третират на всеки 2 седмици до навършването на 2 месеца;

-          на възраст от 2 до 6 месеца се приема противопаразитен препарат на всеки месец.

ВЪЗРАСТНИ ЖИВОТНИ:

-          на всеки 3 месеца или половин година (в зависимост от средата която обитава, за нашите условия се препоръчва по-често третиране)

ЖЕНСКИ ПРЕЗ БРЕМЕННОСТТА:

-          от 2 до 3 дни до заплождането

-          10-15 дни до раждането

-          10-15 дни после раждането

 

Кой е най-подходящият препарат?

На избора на противопаразитно средство влияят два основни момента:

-          действа ли препарата против основните видове вътрешни паразити

-          при необходимост на прилагана на средството на всеки две седмици при кученцата, каква форма на прилагане е подходяща в този случай.

 

Най-добре е да се избере противопаразитно средство, което ефективно да се прилага при всички основни вътрешни паразити при кучето – аскаридии, хелминти и причинителя на трехоцефалозата.

Най-добре е този препарат да няма отблъскващ вкус и да бъде удобен за прилагане и да се прелага с храната на кучето, което значително ще упрости неговото примане.