Здраве&Грижи


Видове кръстосване

Видове кръстосване

Инбрийдинг

Инбрийдингът е кръстосване на много близки роднини, например баща и дъщеря, полу-брат и полу-сестра, брат и сестра, майка и син и тн.

Инбрийдингът засилва както силните така и слабите страни, затова трябва да се използва много предпазливо. Дефектите могат да са до такава крайност, че да трябва цяло поколение да се премахне с големи аномалии. Поради тази причина, инбрийдингът не се препоръчва на вижотновъди без опит.

Понякога инбрийдингът е единствената останала възможност, например при възпроизводството на почти изчезнала порода или в програма за размножаване на новосъздадена порода.

Лайнбрийдинг

Лайнбрийдингът е кръстосване на кучета, които имат общи прародители или се кръстосват с леко отдалечени роднини, например внучка с прадядо, чичо с пелеменица и тн. Предимството на този вид кръстосване е, че се запазва последователността на поколенията. За да се подсилят желаните характеристика и елиминират здравните проблеми, трябва добре да се проучат родословните дървета както на майката, така и на бащата поне пет поколения назад.

Като цяло повечето животновиди предпочитат лайнбрийдинга, защото той гарантира придържане към качестовото без рисковете на инбрийдинга. Тази техника изглежда е най-подходящата и предпочитаната пред останалите.

Ауткросинг

Ауткросингът е кръстосване на две кучета, получени в резултат на лайнбрийдинг, но от два различни рода.

Освен ако родителите на двете кучета използвани в ауткросинга не са били прекалено близки роднини с вероятност на доминиращ ген, еднообразие в първото поколение е съмнително да се забележи.

Обикновено се използва като дългосрочна задача да се включи определена рядка черта в даден род. Тези отличителни черти трябва след това да се подсилят чрез инбрийдинг или лайнбрийдинг.

Аутбрийдинг

Аутбрийдингът е кръстосване на две кучета, които не само са продукт на два абсолютно различни рода, но и не са резултат от лайнбрийдинг.

Аутбрийдингът се използва рядко, защото в повечето програми за кърстосване кучета, които да отговарят на изискванията, просто не същестрвуват.

На кратко, повечето преуспяли вижотновъди използват формула, която включва: основен род, който се отглежда; инбрийдинг се използва, когато достатъчно забележителни белези се появят в този род; ауткросинг се използва, когато друг род може да осигури друга характеристика.

Кучешка слепота, “Ъпбрийдинг”, популярният бащин синдром и други клопки при развъждането

Кучешка слепота

Всички животновъди си имат любими белези и такива, които ги дразнят. Всички са готови да пожертват някои перфектно развити характеристики, за да преследват тези, които има харесват. Този “поглед” върху избраната от тях порода/и води до наблягане върху някои конкретни белези и създаване на стил, с който животновъда ще бъде запомнен. Факта, че много любители имат свой “стил”, влияе положително на породата; подържа разнообразието и силата на породата. Но много от тях прекалено силно преследват своите любими белези, особено в началото, когато знаят малко за породата, и в по-късен етап, когато са минали години и те са постигнали някакъв успех, поглеждайки към стила, който те са преследвали, те го виждат като естествения и оригинален вид на породата. Но ако този навик на любителите е съчетан с нетолерантност и нетърпимост към хората, които се съпротивляват, и/или към получилите се екземпляри, които не притежават харесваните белези, един добър род кучета ще намалее до такава степен, че може само да остане споменът и репутацията за качествата, които някога е имал. “Кучешката слепота” е доста характерна за “Обществото на киселото грозде”; тези хора, характеризиращи се с фразата “искам така да бъде”, имат хиляди причини, за да се оправдаят защо техните кучета не успяват.Също е характерна черта на така наречените “любители на кучета” да не се самообразоват въобще за породата и всъщност почти нищо да не знаят за своята любима порода. Като цяло те оставят своята любов към кучетата да ги заслепи и да не виждат истинската стойност на породата.


Брийдинг Ъп

Това обикновено означава да се чифтоса популярно куче с нискокачествена кучка с надеждата, че нейното поколение ще има по-добри характеристики от нейните. Вглеждайки се по-добре в този принцип, веднага може да разберете, че това не е добра идея. Собствениците на жребци не трябва да се съгласяват те да бъдат чифтосани с НЕкласни кучки и новобранците в занаята не трябва да се опитват да получават по-добри поколения по този начин. И все пак, това се случва прекалено често. Резултатът е почти винаги един и същ: собственикът на новите кученца разбира, че те не са достатъчно по-добри от майка си, а собственикът на бащата вижда, че репутацията на кучето му е развалена, защото хората започват да смятат, че такива нетолкова качествени кученца са обичайни за всички негови чифтосвания. Собствениците на доброкачествени мъжки кучета не трябва да стават толкова “слепи”. Още по-лоша е идеята да се започне с посредствено куче и да се надавяш, че нещо по-добро ще излезе. Това спада към поговорката за копринените портмонета и свинските уши (бел.ред. не може да направиш нещо невероятно от некачествен материал), но въпреки това хората продължават да опитват и да защитават този начин на започване на занаята. Просто не може “да стигнете далеч от тук”. Естествено има повече от достатъчно кучета на този свят, които не са били развъждани нарочно с цел да са посредствени. Достатъчно казах.


Синдромът на популярният баща и матадорите

Прекалено много хора развъждат кучета, които са роднини на някое известно куче все едно те са вълшебни или поне също толкова добри. Толкото е поразителен фактът, колкото е и писано през последния век за тези случай, които и продължават дори днес да се правят. Поколението на един баща е само толкова добро, колкото него, когато е чифтосан с кучка на неговото ниво. Няма смисъл да се надавяш, че едно (или десет) кученца, които той направи, ще ти харесат ако кучката не е като него. Още по-лошо е да си мислиш, че неговата слава ще се пренесе върху децата; никой не може да сложи наградите на родителите на подиума и да убеди журито, че децата толкова добри, колкото и родителите им. Също и не можеш да смяташ, че, щом кучето има
”известни” прародители, значи трябва да се размножава. Още повече, когато дадени популярни мъжки индивиди са използвани прекалено много, те стават потенциална заплаха за рода. Ако техните характеристики станат много разпространени, тогава много трудно ще може да се избяга от тях. Разнообразието на гените ще бъде погубено в рода. Ако се каже, че популярен мъжки индивид има вреден генетичен дефект, Синдромът на популярния баща ще е размножил Матадор – куче, чийто късно намерен дефект е прекалено разпространен в рода и достатъчно, за да го “убие”. Това е лоша практика, подборът се изгубва, когато известността е решаващ фактор за избор на партньор за чифтосване. Признак на лошо образование по върпоса е да чифтосваш, заради репутация. Обречено усилие е (освен за продажбите) да развъждаш, заради удобството или “за да видиш какво ще стане”. Ужасни кучета се поличават и при “сляпо” чифтосване: дефектите се утвърждават и добрата линия започва да се разпада. Всяко чифтосфане трябва да става като виждате недостатъците и комбинациите от тях на мъжкия и женската, идващи от съответните фамилии, но да виждате добрите качества,които те могат да предложат, по отделно. Няма рецепта за развъждане на кучета и няма заместник на набитото око.